Menü
Контакти Желани продукти Търсене
Балансираната чревна микрофлора – ключът към доброто здраве

Човешкото тяло е обитавано от много и най-разнообразни бактериални видове, доста от които, не само не са опасни за нас, но дори са необходими за правилното му функциониране. Съвкупността от тези организми се нарича микробиом (от micro – малък и bio – живот) като голямата част от тях са разположени в органи и тъкани, които са в пряка комуникация с външния свят – кожа, стомашно-чревен тракт, дихателна система и др. Най-голямото проучване на човешкия микробиом до момента, дължим на проекта Човешки Микробиом (Human Microbiome Project – HMP, финансиран от Националния Здравен Институт – NIH в САЩ). Този проект стартира през 2007 и публикува доклади на всеки 5 год. като до момента е установено, че човешкият организъм съдържа трилиони бактерии – около 10 пъти повече от броя на нашите собствени клетки! Заради по-малките си размери, те съставляват само около 2% от теглото ни, но имат много и важни функции. До неотдавна на учените бяха известни само около няколкостотин нормални за човешкия организъм бактерии, а днес са открити повече от 10000 отделни вида, като броят им продължава да нараства. В миналото единствен начин за изолиране и изучаване на бактерии е бил чрез посявка в хранителна среда, т.е. развитието на даден бактериален щам е отнемало минимум няколко дни. Днес чрез директен анализ на ДНК можем да установим едновременно огромен брой микроорганизми, налични в даден биологичен материал.

„Добрите“ и „лошите“ бактерии в човешкия организъм

Установено е, че почти всеки жив човек е носител на някакви болестотворни бактерии, но една от основните причини, поради която далеч не всички боледуват постоянно, е „намесата“ на нормалните бактерии, обитаващи различни наши тъкани. Може би най-силно присъствие на подобни бактерии има в червата - в един кубичен сантиметър чревно съдържимо има между 1 и 10 милиарда бактерии, натоварени с различни жизненоважни за нас дейности, между които - конкуренция и потискане на патогенни микроорганизми; разграждане на хранителни вещества от храната с цел усвояването им; производство на различни полезни за нас биоактивни вещества, напр. витамини и др. Един от начините да си набавим тези бактерии е с диетата – чрез консумация на млечни продукти, туршии и различни хранителни съставки, претърпели някаква форма на ферментация. Тези бактерии ни помагат да извличаме определени съставки от диетата си, които иначе не бихме могли да усвоим. Ключови са за синтезата на витамин К – мастноразтворим витамин, който участва в процеса кръвосъсирване. Голяма част от нормалните за човек бактерии (напр. определени лактобацили и бифидобактерии) отделят вещества, наречени бактериоцини, които са токсични за болестотворните микроби и изпълняват защитна роля. „Добрите“ бактерии се конкурират с патогените за хранителни вещества, кислород, благоприятна локация и по този начин пречат на развитието им.

Доброто състояние на чревния микробиом – ключово за нашето здраве

Бактериите, които обитават нашия организъм, са много по-важни, отколкото сме свикнали да смятаме. В еволюционен план, тяхната роля също е огромна, тъй като общият брой бактериални гени, съдържащи се в нашия организъм, е около 360 пъти повече от нашите собствени гени! Това има значение за производството на редица белтъци и други вещества, които ни помагат да се адаптираме към променящите се условия на средата, с други думи, разнообразието на бактериални гени до голяма степен допринася за нашата еволюция и оцеляване като вид.

Червата ни имат огромна обща повърхност, сравнима с площта на малък апартамент (ако бъдат разгънати) и непрекъснато са в контакт с всевъзможни вещества и микроорганизми от заобикалящия ни свят, които постъпват в организма с храната и водата. Ето защо е от ключово значение червата да бъдат в добро здраве с адекватни защитни механизми, като за целта важно условие е и доброто състояние на чревния микробиом. Потенциалните вредни въздействия на различни външни агенти могат да се отразят не само на храносмилателната ни система, но и на целия организъм, като водят до директна увреда или увеличават риска от такава. По този начин могат да възникнат различни автоимунни, инфекциозни, метаболитни, ендокринни, кожни и други нарушения. Още Хипократ е прозрял голямата роля на червата за общото състояние, като е формулирал идеята си, че „всички болести започват в корема“. Днес знаем, че над 90% от полезните бактерии в организма ни се намират в червата и тяхното състояние е определящо за функции като резорбция, нормален метаболизъм, производство на ценни вещества и елиминиране на отпадни продукти.

Важно е да се разбере, че за нормалния чревен микробиом изпълнението на определени функции е по-важно от точната комбинация и количества от различни бактериални видове. Това означава, че дадена дейност може да се извърши от много различни бактерии, като те могат да се „заместват“ едни други.

Дисбаланс на чревната флора  - причини и последствия

Различни причини биха могли да доведат до нарушаване на чревната микрофлора:

  • прием на антибиотик - поради загуба на полезни бактерии, се получава т. нар. дисбаланс. В случаите на доказана бактериална инфекция, приемът на антибиотик често е най-доброто решение. Независимо от мястото на възпалението (дихателна, храносмилателна, пикочно-полова система и др.), най-често антибиотиците се приемат под някаква форма през устата или, когато се налага да се прилагат в болнично заведение, се използва венозен или мускулен път на въвеждане.

Разнообразието от патогенни бактерии и антибиотици, както и възможните нежелани реакции, които тези лекарства могат да предизвикат, категорично налагат приемът на антибиотик да се извършва единствено и само след консултация с лекар и по начина, който лекарят е назначил. Освен търсения ефект срещу болестотворните бактерии обаче, антибиотиците често имат и странични ефекти като убиването и на полезни за организма бактерии, което води до т. нар. дисбактериоза. Подобен ефект може да се получи от всички видове антибиотици. Обикновено ги разделяме на 2 основни категории – бактерицидни и бактериостатични, т.е. такива, които убиват директно бактериите и такива, които възпрепятстват тяхното размножаване. Трябва да отбележим, че ефектът от двата вида, ако антибиотикът е добре подбран спрямо причинителя, е сходен. Причината е, че обикновено, бактериите се делят на всеки 20 минути и нямат особено дълъг живот, т.е. ако блокираме размножаването им, на практика ги убиваме. Борбата с дисбактериозата е добре да бъде започната, колкото е възможно, по-рано, най-добре от първия ден на прием на антибиотик. По този начин ще подкрепим нормалната си чревна флора и няма да се стига до дисбактериоза и нейните симптоми, някои от които могат да бъдат доста неприятни.

  • прекомерен психоемоционален стрес в ежедневието се отразява неблагоприятно на различни наши органи и системи, в т.ч. нервна и ендокринна система, снижава защитно-приспособителните ни сили и е възможно да доведе до увреда на нормалната ни бактериална среда. Нерядко завишеният стрес, най-често свързан с професионални или лични проблеми, се съчетава и с нездравословно хранене, което също допринася за увредата на чревния микробиом.
  • различни възпалителни заболявания – остри или хронични – също могат да нарушат бактериалния баланс в нашите черва и да доведат до съответните за подобно състояние симптоми. Такива са колитите, ентеритите, синдром на раздразненото черво, болест на Крон и др.
  • пътуване, особено до по-екзотична дестинация – тогава, чрез прием на различна храна и вода човек бива изложен на нови бактерии, които не са типични за него, непознати са за имунната система и в чести случаи могат да доведат до стомашно-чревни нарушения, напр. диария, която е най-честият симптом, довел до обособяването на отделно състояние - т. нар. „диария на пътуващите“. С преодоляване на увреждащия фактор обаче и с течение на времето, ситуацията се нормализира и полезните бактерии отново възстановяват функциите си, независимо, че може съставът им да е претърпял промени.

Как да се грижим за чревната си микрофлора

Освен избягване на вече споменатите рискови фактори можете да помогнете за поддържане на нормалното състояние на добрите бактерии, като консумирате следните храни:

  • Млечни продукти  - кисело мляко, зрели сирена, кефир и т.н.
  • Туршии, кисело зеле и др. зеленчуци и плодове, претърпели процес на естествена ферментация.
  • Ферментирали соеви продукти - темпе, мисо и нато
  • Продукти, източници на пребиотици (инулин и лактулоза) - аспержи, лук, чесън, зеле, артишок. Пребиотиците не принадлежат към полезните чревни микроорганизми, но те са хранителна среда за полезни бактерии и поддържат тяхната ефективност.
  • Полезен ефект имат и храните, богати на фитонциди – това са вещества с растителен произход, обикновено летливи, за които е установено, че потискат растежа и размножаването на болестотворните микроорганизми. Храни, богати на фитонциди са: чесън, бобови култури, хрян, лимон, борови връхчета, коприва, грозде и др., както и някои билки: жълт кантарион, равнец, салвия, мента, лавандула и др.
  • Много е важно при пътувания да бъдем особено взискателни към храната, която приемаме, нейния произход и хигиенни качества. Това важи с още по-голяма сила в случаи, в които посещаваме далечни и екзотични дестинации.

Ролята на пробиотиците за възстановяване на микробиологичния ни баланс

Допълнителният прием на пробиотици може да бъде от съществена полза за поддръжката на чревната микрофлора. Независимо дали приемаме антибиотици или не, както става ясно, много причини биха могли да доведат до увреждане на полезните за организма ни бактерии и е редно да помислим за тяхното предпазване. Приемът на пробиотици и пребиотици определено би имал положителен ефект. Както е казано и по-горе, точният състав и брой на чревната микрофлора не е фиксирана величина за всеки човек и вариации са възможни, стига да има достатъчно бактерии, за да се изпълняват всички функции на микробиома. Ето защо, макар и със стандартизирани бактериални култури (като вид и брой), пробиотиците могат да бъдат от полза.

В последно време в научните среди се появява една нова хипотеза, според която при здрав човек е полезно да се култивира и поддържа в изкуствена хранителна среда определена популация от бактерии от собствената му микрофлора. Така, при нужда (напр. след прием на антибиотик), човекът приема пробиотици, като същевременно „допълва“ нормалната си бактериална популация със собствен материал. Разбира се, идеята е твърде авангардна и в бъдеще предстои да се установи дали подобни процедури са оправдани.

Как да изберем качествен пробиотик?

Макар и този въпрос да е доста общ, има някои универсални правила, които е добре да следваме и въпроси, от които да се поинтересуваме:

  • Какъв е съставът на пробиотичния продукт – принципно, комбинираните варианти се приемат за по-добри от монопрепаратите (само с един вид бактериален щам). Добре би било да съдържа както лактобацили – по-типични за тънкото черво, така и бифидобактерии – по-типични за дебелото черво.
  • Какво е количеството на бактериите – тук има няколко допълнителни важни въпроса – дали производителят гарантира даден брой бактерии за целия период на годност на продукта или просто е обявен броят на бактериите към момента на производство; и дали, след закупуване бактериите ще запазят своята виталност до привършване на опаковката
  • Последният въпрос силно зависи от фармацевтичната форма – при течните пробиотици устойчивостта е много по-малка, обикновено те трябва да бъдат съхранявани в хладилник, а и трябва да сме сигурни, че са били съхранявани правилно от момента на излизане от завода, до момента, когато ги купуваме от аптеката. Пробиотиците в капсули обикновено съдържат лиофилизирани бактерии, които са по-устойчиви и не е необходимо съхраняването им в хладилник. Капсулите е добре да бъдат индивидуално опаковани (например в блистер от фолио), защото ако са в общ контейнер, всеки прием налага отваряне и затваряне на съда, в който се съхраняват, т.е. създава предпоставки бактериите да намалеят по брой или изцяло да загинат.
  • Дали в продукта се съдържат и пребиотици. Както е обяснено по-горе, пребиотиците могат да бъдат описани като „храна за пробиотиците“. Най-известният техен представител е инулинът. Наличието на пребиотици увеличава шансовете на добрите бактерии за растеж и размножаване, като това важи не само за тези, които се приемат с дадения препарат, но и за тези, които вече живеят в червата ни. Според някои учени приемът на пребиотици е дори по-важен отколкото на пробиотици. Ако имаме и двете съставки в даден продукт, обикновено го наричаме синбиотик (от syn – заедно).

Има и различни мнения по въпроса кога трябва да започнем прием на пробиотичен продукт, като едната теза е, че това трябва да става след края на антибиотичното лечение, за да не убива антибиотикът бактериите, които приемаме. Все по-популярно обаче е схващането, че ако оставим минимум 2 чáса период между приемите на антибиотик и пробиотик, ефектът от последния не се нарушава и е препоръчително да се започне още от първия ден на терапията. По този начин ще се предпазим от радикална промяна в бактериалния състав, т.е. от тежка дисбактериоза и негативните последици от нея.

В близко бъдеще предстои да научаваме все повече и повече за тази малка бактериална вселена, която живее във всеки от нас и това ще ни даде нова информация за разликите между здраве и болест, както и насоки за качествено нови терапевтични стратегии. Може би в тези малки и полезни микроорганизми се крие ключът към лечение на някоя от болестите, които са бич за човечеството в наши дни.