Menu
Контакти Желани продукти Търси
гагадгагаа

Терминът захарен диабет описва хронично метаболитно-ендокринно нарушение, първично на въглехидратния метаболизъм, което се дължи на инсулинов дефицит или намалена инсулинова чувствителност. Характеризира се с трайно повишени нива на кръвната захар (хипергликемия) и определени остри и хронични усложнения. Диабетната кетоацидоза и хипогликемията са чести остри, а уврежданията на съдовете и нервите са най-важните хронични усложнения. На практика, захарният диабет засяга всички обмени, освен на въглехидрати, също и на белтъци и мазнини. Макар да съществуват и други видове диабет, в разговорния език, когато се каже „диабет“ се разбира именно захарен диабет, поради несравнимо по-голямата му честота от останалите видове. Най-разпространените типове захарен диабет са тип I и тип II. 

Името „диабет“ идва от старогръцки и обозначава болести, свързани с ексцесивна загуба на течности и/или конкретни метаболитни продукти през бъбреците, т.е. увеличено отделяне на урина (полиурия). 

Безвкусният (инсипиден) диабет представлява бъбречно нарушение, свързано с водородните катиони, което води до увеличена водна загуба (полиурия) и последващо усилено чувство на жажда (полидипсия), когато бъбреците не са способни да концентрират урината (специфичното тегло на урината е <1012). Без възстановяване на телесните загуби на течности, бързо се развива хипертонична дехидратация (недостиг на вода при високи натриеви нива в кръвта).

Захарен Диабет

Съществува и централен или неврохормонален безвкусен диабет. При него, проблемът се дължи или на недостатъчна секреция на антидиуретичен хормон (ADH), поради вродени или придобити причини (тумори, травми, възпалителни или съдови заболявания и др.), или на резистентност на рецепторите за антидиуретичен хормон към неговото действие. Последният вариант се класифицира като псевдоендокринопатия и при него, суплементацията с антидиуретичен хормон не е ефективна (защото той, така или иначе, присъства в кръвта на пациента). 

За диагностициране на захарен диабет, традиционно се използва лабораторното измерване на кръвната захар, тъй като тя е винаги трайно повишена. Разработени са и някои по-подробни изследвания, като например оралния глюкозо-толерантен тест. 

Най-често срещани видове захарен диабет

Тип I обикновено дебютира при пациенти под 20 год. възраст; причислява се към автоимунните болести, като за развитието му съществува определена генетична предразположеност. В хода на автоимунния процес се разрушават бета клетките на панкреаса и това води до прекратяване производството и секрецията на инсулин, т. е. до абсолютен инсулинов дефицит. Около 10% от всички диабетици страдат от тип I. 

Тип II обикновено се изявява в зряла възраст. Характеризира се с инсулинова резистентност, особено в черния дроб и мускулите, но също може да се наблюдава нарушение във функцията на Лангерхансовите острови в панкреаса. Най-важният рисков фактор за развитие на тип II захарен диабет е затлъстяването и свързаният с него начин на живот. Около 90% от диабетиците страдат от втори тип диабет. 

Симптоми на захарния диабет

Те включват повишени уриноотделяне, жажда и глад (полиурия, полидипсия, полифагия); умора, намален жизнен тонус, загуба на тегло (при тип I), генитален пруритус (сърбеж), замъглено зрение. Сред опасните усложнения е хипогликемията, която се характеризира със силно чувство на глад, студено изпотяване, гадене, замайване, сърцебиене и др. В тежките случаи, може да доведе до хипогликемичен шок, кома и смърт. Други остри усложнения на захарния диабет са диабетната кетоацидоза (типична за тип I) и хиперосмоларната кома (характерна за тип II). 

При тип I класическите симптоми обикновено присъстват, той почти винаги се открива в хода на лечение на остро настъпила кетоацидоза. 

Тип II, от друга страна, започва постепенно, класическите симптоми често липсват. Последиците от диабета са основно свързани със съдовите увреди (микро- и макроангиопатия), като тяхната изява зависи от възрастта по време на появата на заболяването; времето, което се е развивало; качеството на контрол и наличието на съпътстващи болести. 

Сравнително ранен признак на усложненията е диабетната ретинопатия, която се дължи на увреждане на малките кръвоносни съдове (микроангиопатия) и може в късните етапи да доведе до слепота. Други възможни органни увреди засягат бъбреците, сърцето, т. нар. „диабетно стъпало“ и др. 

Диагностика и терапия на захарен диабет

Диагнозата се поставя на базата на анамнезата, клиничната картина и лабораторните изследвания на: нивата на кръвна захар и глюкоза в урината, гликираните белтъци (напр. гликиран хемоглобин), инсулин, липиди, кетонови тела, орален глюкозо-толерантен тест, интравенозно натоварване с глюкоза, глюкагонов тест и орален метаболитен толеранс. 

При тип I захарен диабет могат да се открият и антитела срещу клетки от островите на Лангерханс, срещу инсулина, а предиспозицията за това може да се оцени чрез HLA типизиране.  

Терапията включва общи мерки, като обучение на пациента, диета, намаляване на рисковите фактори и антидиабетни средства (пероралните включват сулфанилурейни препарати, бигваниди, глюкозидазни инхибитори и др.) и инсулин парентерално (инжекционно) при диабет тип I и усложнен захарен диабет тип II. 

За да се осигури добър контрол на заболяването трябва да се спазва строг диетичен и двигателен режим. В наши дни се работи активно и за разработване на метод за трансплантация на панкреас, което би осигурило дефинитивно лечение на болестта.