Menü
Контакти Желани продукти Търсене
Актуални съвети за имунитета в условия на пандемия

Една от най-актуалните теми през тази година безспорно е как да запазим здравето и да подкрепим имунната си система, която има тежката задача да се бори с един непознат досега вирус. Пандемията от COVID-19 е предизвикателство за всички, но най-засегнати и уязвими са възрастните хора. При тях, поради редица съпътстващи заболявания, рискът от усложнения е по-голям. В цял свят в момента се провеждат различни изследвания и се търси начин за по-добра превенция, лечение или изработване на ваксина. На базата на този опит различните държави дават препоръки за профилактика.

Швейцарското общество по хранене (Swiss Nutrition Society), в сътрудничество с екип от лекари и преподаватели, е публикувало т. нар. "Бяла книга" с препоръки за комбинация от хранителни добавки, които да са от полза за поддържане на имунитета по време на пандемията1 на населението на Швейцария и особено на възрастните над 65 г.  

В документа са обобщени научни данни от голям брой проучвания като се стига до заключението, че сред населението има широко разпространен недостиг на витамин С, витамин D, селен, цинк и омега-3 мастни киселини.

Подчертава се ролята на оптималното снабдяване на организма с хранителни вещества като споменатите по-горе витамин D, витамин С, селен и омега-3 мастни киселини за правилното функциониране на имунната система.

Витамин D

Много от проучванията съобщават данни за ниски нива и недостиг на тези ценни нутриенти и особено на витамин D при голяма част от пациентите с коронавирусна инфекция2,3. Три метаанализа на рандомизирани клинични проучвания, които изследват ролята на приема на витамин D върху инфекциите на дихателните пътища, показват данни за ползата от витамин D във връзка с превенцията от инфекции на белите дробове при хора от всички възрастови групи4,5,6.

Според резултатите от анализа на 25 контролирани рандомизирани проучвания с 11321 участници, добавянето на витамин D независимо от дозировката, намалява вероятността за дихателни инфекции с 12%,7 а други проучвания посочват и още по-оптимистични данни за същия показател, достигащи до 42%.5

Дефицитът на витамин D e повсеместно разпространен. Смята се, че населението в северните страни е сред най-рисковите групи заради по-малката възможност за излагане на кожата на UV-лъчите на слънцето и естествен синтез на витамин D, но и в традиционно слънчеви страни като България, дефицитът на витамин D засяга 76% от населението8(според проучване на Българското дружество по ендокринология).

Витамин D играе роля във вродения и в придобития имунен отговор. Участва също и при първичната защита на белите дробове.9 Дефицитът на витамин D се свързва с нарушения на вродения и придобития имунитет и с повишена склонност към възпаление, а това увеличава риска от инфекция, която има потенциал да увреди здравата белодробна тъкан.

На базата на преглед на различни обсервационни проучвания се изказват предположения, че ниските нива на витамин D се свързват в повишен риск от инфекция с коронавирус и последващо по-тежко протичане на заболяването.10,11

Според данните 40-50% от популацията в Швейцария има ниски нива на витамин D.12 Интересно е проучването с 3191 възрастни на средна възраст 47 г. При 11% от тях има сериозен дефицит на витамин D - стойности под 25 nmol/ml. Данните показват, че при увеличение с 10 ng/mL нивата на витамин D, намалява смъртността с 20% във всички случаи.13

Във връзка с всички анализи и традиционно ниските нива на витамин D сред популацията в някои страни, като Англия, се препоръчва на цялото население, а не само на рисковите групи, да приемат ежедневно витамин D.14,15

Препоръчителният адекватен дневен хранителен прием в България според Наредба № 1 от 2018 г. за физиологичните норми на хранене е 15 µg или 600 IU на ден за възрастни мъже и жени, а горната граница на дневен нерисков прием на витамин D e 100 µg  = 4000 IU.

Витамин D може да се измерва в различни мерни единици:

  • IU – международни единици
  • µg/l – микрограм/литър
  • ng/ml – нанограм/милилитър
  • nmol/l – наномол/литър

За да се ориентирате в количеството е важно да имате предвид, че 1 μg = 40 IU, а за да се превърнат nmol/l в ng/ml резултатът трябва да се раздели на 2,5 .

Какви са нивата на витамин D във вашия организъм може да разберете като си направите изследване в лаборатория.

Приетите референтни стойности на 25(OH)D в България са:

  • 25(OH)D > 50 nmol/L се разглежда като достатъчност в широк смисъл;
  • 25(OH)D в интервала  25-49,99 nmol/L се определя като недостатъчност;
  • 25(OH)D < 25 nmol/L се приема за тежък дефицит;

Предвид усложнената в момента обстановка и влошаването на времето, не се препоръчва посещението на лабораториите без да има обективна медицинска причина. Ако искате да се предпазите е по-добре е да си набавите витамин D под формата на таблетки.

Витамин D се предлага в аптечната мрежа под формата на таблетки, капки и спрейове. Таблетките са предпочитания вариант за възрастни, от една страна защото лесно, бързо и удобно могат да бъдат приети с малко вода, а от друга страна, капките са по-подходящи за профилактика на бебета и деца, тъй като те трудно биха преглътнали таблетки. Кърмачетата, например, за които се препоръчва профилактика с витамин D, без значение в коя част от годината са родени, могат да приемат единствено капки.

Омега-3 мастни киселини

В „Бялата книга“ се отчита и значението на Омега-3 мастните киселини за поддържане на ефективността на имунната система и техния потенциал да намалят риска и последствията от инфекции вкл. вирусни такива.16

Заради способността си да намаляват възпалението, се смята, че EPA (ейкозапентаенова) и DHA (докозахексаенова) мастни киселини, могат да подпомогнат възстановяването, което ще бъде затруднено ако имаме ниски нива в организма.17

Препоръчва се прием на DHA и EPA от 500 mg на ден.

Витамин С

Витамин С също е важен за имунната защита и е необходим на клетките, ангажирани, както с вродения, така и с придобития имунитет и подпомага предпазването на тялото от увреда, която може да е вследствие от прекалено силния имунен отговор.18 Нивата на витамин С намаляват при стрес или заболяване. В случай на вирусна инфекция или настинка, нивата на витамин С в кръвта намаляват, което води до повишаване на нуждите на организма.19,20 Поради това експертите препоръчват да се добавят ежедневно 200 mg витамин С.

Селен

Селенът има влияние върху имунния отговор, заради участието си в селенопротеините, които имат антиоксидантен ефект. Ниски нива на селен се наблюдават в редица Европейски страни вкл. Швейцария.

Прави се връзка между ниските нива на селен и засилената вирулентност и влошаване на състоянието при някои заболявания в това число и грип А21. Добавянето на селен при хора с дефицит, подобрява реакцията на имунната система към вируси. Има данни, че сред пациенти заболели от COVID-19, тези с ниски нива на селен, имат по-висока смъртност.22. А по-високите нива на селен се свързват с по-добър имунен отговор на вирусните инфекции.23  

Препоръчително е добавянето на 50 – 100 µg селен дневно.

Предполага се, че населението в България не прави изключение от общоевропейските тенденции, тъй като селен можем да набавим предимно от растителни източници, а за да попадне там трябва да бъде в достатъчно количество в почвите. За съжаление почвите в България са бедни на селен.

 

Недостиг на важни микроелементи и витамини се наблюдава масово, а значението им за добре функционираща имунна система е голямо, особено в периоди на повишен риск. Ето защо се препоръчва към добре балансираната диета да се добави прием на ценните витамин D, витамин С, селен и омега-3 мастни киселини.

 

 

Използвана литература:

  1. White paper on Nutritional status in supporting a well-functioning immune system for optimal health with a recommendation for Switzerland
  2. Brenner, H., Holleczek, B. & Schöttker, B. Vitamin D Insufficiency and Deficiency and Mortality from Respiratory Diseases in a Cohort of Older Adults: Potential for Limiting the Death Toll during and beyond the COVID-19 Pandemic? Nutrients 12, 2488 (2020).
  3.  Marik, P. E., Kory, P. & Varon, J. Does vitamin D status impact mortality from SARS-CoV-2 infection? Med.Drug Discov. 6, 100041 (2020).
  4. Bergman, P., Lindh, Å. U., Björkhem-Bergman, L. &Lindh, J. D. Vitamin D and Respiratory Tract Infections:A Systematic Review and Meta-Analysis of Randomized Controlled Trials. PLoS One 8, 65835(2013).
  5.  Charan, J., Goyal, J. P., Saxena, D. & Yadav, P. Vitamin D for prevention of respiratory tract infections: A systematic review and meta-analysis. J. Pharmacol.Pharmacother. 3, 300–303 (2012).
  6.  Martineau, A. R. et al. Vitamin D supplementation to prevent acute respiratory infections: Individual participant data meta-analysis. Health Technol. Assess. (Rockv). 23, 1–44 (2019).
  7. Martineau, A. R. et al. Vitamin D supplementation to prevent acute respiratory tract infections: Systematic review and meta-analysis of individual participant data. BMJ 356, 6583 (2017).
  8. Национално представително проучване на честотата на най-разпространените ендокринни заболявания, проведено през януари 2012г. от Българското дружество по ендокринология
  9. Calder, P. C., Carr, A. C., Gombart, A. F. & Eggersdorfer, M. Optimal nutritional status for a well-functioning immune system is an important factor to protect against viral infections. Nutrients 12, 1–3 (2020).
  10. Laird, E., Rhodes, J. M. & Kenny, R. A. Vitamin d and inflammation-potential implications for severity of COVID-19. Ir. Med. J. 113, 81 (2020).
  11. Rhodes, J. M., Subramanian, S., Laird, E., Griffin, G. & Kenny, R. A. Perspective: Vitamin D deficiency and COVID-19 severity – plausibly linked by latitude, ethnicity, impacts on cytokines, ACE2 and thrombosis. Journal of Internal Medicine (2020). doi:10.1111/joim.13149.
  12. Federal Commission of Nutrition. Vitamin D deficiency: Evidence , safety , and recommendations for the Swiss population. Federal Office of Public Health CH 1–95 (2012).
  13.  Rohrmann, S., Braun, J., Bopp, M. & Faeh, D. Inverse association between circulating vitamin D and mortality- Dependent on sex and cause of death? Nutr.Metab. Cardiovasc. Dis. 23, 960–966 (2013).
  14. European, S. & Academy, T. N. Vitamin D and Covid-19 Press release from the French National Academy of Medicine. 33, 42–43 (2020).
  15. CMO, C. M. O. Vitamin D - Advice on Supplements for At Risk Groups. 25, 1–4 (2012).
  16. Calder, P. C. et al. Health relevance of the modification of low grade inflammation in ageing (inflammageing) and the role of nutrition. Ageing Res. Rev.40, 95–119 (2017).
  17. Basil, M. C. & Levy, B. D. Specialized pro-resolving mediators: Endogenous regulators of infection and inflammation. Nat. Rev. Immunol. 16, 51–67 (2016).
  18. Carr, A. C. & Maggini, S. Vitamin C and immune function.Nutrients 9, 1211 (2017).
  19. Hemilä, H. & Louhiala, P. Vitamin C for preventing and treating pneumonia. Cochrane Database Syst. Rev.2013, (2013).