Опорно-двигателната система е определящата рамка на тялото и изпълнява основните функции за подвижност и стабилност. Затова тя е пряко свързана с жизнеността и радостта от живота на нашите четириноги приятели. Заболяванията на опорно-двигателния апарат могат да бъдат много болезнени и по този начин значително да ограничат удовлетворението от живота. Тъй като взаимодействието в костната система е толкова важно за неограничената подвижност, поддържането ѝ в добро здраве е в основата на дългия и здравословен живот на кучето.
Основни градивни елементи на опорно-двигателния апарат
Отделните градивни елементи, от които нашето куче се нуждае за структурата и функцията на опорно-двигателната система, могат да се приемат чрез храната. Това важи и за всички останали тъкани на тялото. Тези съставки от храната първо се разграждат от метаболизма и се преобразуват в кости, сухожилия, връзки или мускули, или са необходими при тези процеси.
Растежът при кученцата е изключително ускорен през първите месеци от живота им. Те се раждат малки и леки, а в рамките на няколко месеца израстват неимоверно и при някои породи достигат тегло до 80 кг. Тънките кости и малките прешлени бързо израстват в здрав скелет със стабилни стави. Особено през фазата на растеж, по-голямата част от развитието се осъществява в ставите.
Въпреки това мускулите, хрущялите и тъканите могат да се износят с течение на времето и трябва да се поддържат и подкрепят, за да се противодейства на уврежданията и да се позволи на кучето да се движи безболезнено.
Структура на кучешките стави
Кучетата – подобно на хората – имат различни видове стави, които се различават както по своята структура, така и по своята подвижност. Въпреки това отделните компоненти на ставите са до голяма степен еднакви.
Повечето кучешки стави се състоят от:
- Синовиална течност (синовия)
- Ставен хрущял
- Кости
- Ставна капсула
Синовиалната течност (известна още като синовия) се намира във вътрешността на ставата и запълва празните пространства на ставната кухина. Функцията ѝ е да подхранва ставния хрущял и да действа като лубрикант, за да намали триенето в ставата. Липсата на синовия би довела до износване на хрущяла и в крайна сметка до промени в съответните кости.
Тя се състои основно от вода, хиалуронова киселина, белтъци и мазнини. Съдържащите се компоненти придават на синовията нейната гелообразна консистенция и образуват смазващ филм върху ставните повърхности. Хрущялът се захранва основно от тази синовиална течност, която се пренася в него при движението на ставите.
Ставните хрущяли покриват краищата на костите, които се срещат в ставата. Те са еластични и по този начин предотвратяват прекомерното триене в ставите, и действат като омекотяващи „амортисьори“. По този начин те смекчават натиска при всяко движение и предпазват от износване.
Ставният хрущял се състои от хрущялни клетки, наречени хондроцити, и от междуклетъчно вещество – извънклетъчен хрущялен матрикс. Този матрикс се състои главно от вода, колагенови влакна, хиалуронова киселина и протеогликани.
Протеогликаните са големи молекули, в които протеините се комбинират с гликозаминогликани (GAG). Формите на GAG, намиращи се в ставния хрущял, са предимно хондроитин сулфат, кератан сулфат и хиалуронова киселина. Тези протеогликани имат хидрофилни свойства и по този начин имат способността да свързват големи количества вода в хрущяла. Това му осигурява едновременно здравина и еластичност. Здравата хрущялна тъкан съдържа до 70% вода. Този матрикс функционира подобно на гъба: при натоварване той се компресира и водата се изтласква навън – когато се отпусне, водата се всмуква обратно от синовията, за да подхрани оптимално хрущяла.
Ставната капсула обгръща цялата става и има защитна и подхранваща функция. Външната ѝ част се състои от плътна съединителна тъкан, която придава здравина на капсулата. В областта на ставата този външен, влакнест слой се слива с надкостницата (=периост), която обгражда костта.
Синовиалната мембрана (=синовиум) покрива вътрешната страна на ставната капсула. През тази мембрана преминават множество нерви и кръвоносни съдове и тя съдържа покривни клетки, които отделят синовиална течност. Същевременно те се грижат за отстраняването на нездравословните метаболитни продукти от ставата.
Освен това, в зависимост от вида на ставата, сухожилията извън ставната капсула отговарят за насочването и поддържането на предвидения обхват на движение и заедно с мускулите осигуряват необходимата стабилност на ставата.
В хода на живота структурите на хрущяла непрекъснато се нарушават поради износване, но също така непрестанно се възстановяват. В здравата става това изграждане и разрушаване обикновено е балансирано при нормално натоварване, така че естественото износване може да се компенсира.
Видове стави при кучето
Видовете стави често се разграничават според тяхната форма. По принцип се делят на прости и сложни стави, като разликата е в броя на свързаните от тях кости. Простите стави свързват две кости (напр. ставата на пръстите на краката), докато сложните стави свързват повече от две кости (напр. лакътната става).
Освен това ставите се разграничават според формата на ставните повърхности, например сферични, елипсовидни, цилиндрични и седловидни стави.
Сферичните стави се намират в рамото и тазобедрената става на кучето. Кълбовидната глава на ставата е обгърната от чашковидна ставна ямка. Това позволява движения във всички посоки. Поради това сферичните стави се наричат триаксиални или многоаксиални стави. Това пълно движение обаче често се ограничава от връзки и сухожилия.
Елипсовидна става е атлантоокципиталната става, разположена между черепа и първия шиен прешлен. Главата на елипсовидната става пасва в съответната ставна ямка. Тя е двуосна, поради което движенията се извършват само в две основни посоки.
Цилиндричните стави се намират в лакътя или коляното на нашите кучета. Често се говори за подформите, а именно шарнирна става, плъзгаща става и ротационна или коловратна става. Те са едноосни стави с цилиндрична глава на ставата. Цилиндричните стави позволяват движения в две посоки. При шарнирната става това включва огъване и разтягане, а при коловратната става – завъртане около надлъжната ос.
Седловидните стави са видими при кучетата, например когато тарзалната кост е свързана с метатарзалната кост. При тях има издатина на ставата, която изглежда като седло и позволява сгъване и разгъване, дори леки странични движения, за да се компенсират по-добре неравностите на терена, ако е необходимо.
Освен това може да се направи разграничение между съответстващи (=конгруентни) и несъответстващи (=неконгруентни) стави. При съответстващите стави възможните движения са ограничени от много стегнати връзки. Пример за това е сакроилиачната става в задната част на гръбначния стълб. При несъответстващите стави са необходими отделни хрущялни дискове, тъй като ставните повърхности не прилягат точно една към друга. Тези хрущялни дискове противодействат на несъответствието, например като менискусите в коленната става.
Както виждате, темата за ставите и опорно-двигателния апарат е обширна и особено важна за здравето на вашето куче.