Всичко, което трябва да знаем за витамин D и множеството му таланти

Безпрецедентната ситуация, в която живеем вече повече от година, насочи вниманието на обществото към няколко важни проблема. На първо място се постави запазването на добрия здравен статус на отделния човек и обществото като цяло, индивидуалната отговорност, която носим в условията на пандемия и възможните начини за профилактика, чрез пълноценно снабдяване на организма с хранителни вещества.

Всички погледи и до момента са насочени към „помощниците“ на имунната система – витамини и минерали, които ни осигуряват допълнителна грижа.

Сред тях най-ярко се откроява с многото си „таланти“ витамин D. Едва ли има човек, който да не е чувал, че витамин D е важен за имунната система и костите, но знаем ли достатъчно зa неговите свойства? Витамин ли е наистина?

Поради тази причина често го наричат „слънчевия витамин“. Излагането на слънце обаче рядко осигурява адекватни нива на витамин D, което налага нуждите на организма да се допълват чрез прием на хранителни добавки или чрез подходящи хранителни източници.

Витамин D се различава от класическото понятие за витамин, тъй като може да се синтезира в нашето тяло, за разлика от другите витамини, които трябва да бъдат набавяни посредством храненето.

По своята химическа природа витамин D e мастноразтворим. Представлява стероиден хормон, производен на холестерола. Всъщност, това е по-скоро група химично сходни съединения, сред които главни са ергокалциферол (витамин D₂) , холекалциферол (витамин D₃), дихидроксихолекалциферол и други.

Синтезирането му е сложен процес, който стартира в кожата под действието на UVB-лъчите, където чрез двуетапна реакция се получава холекалциферол, известен като витамин D₃. Следват два етапа на преобразуване, за да се получи активната форма на витамин D. Първоначално се превръща в калцидиол или 25 (OH) D в черния дроб. Това е формата за съхранение на витамина. След това този метаболит се транспортира до бъбреците, където се получава метаболитно активната форма - 1, 25 дихидроксихолекалциферол.

Редица фактори могат да окажат влияние върху собственото производство на витамин D в организма, а от там да повлияят и на потребностите.

Слънчевите бани биха се отразили положително на самостоятелното образуване на витамин D, ако живеете на място с много слънчеви дни, но трябва да се има предвид, че е добре да се излага голяма част от тялото, няколко пъти седмично, за да се постигне желаният резултат. Северните народи са сред рисковите популации за дефицит на витамин D, именно заради малкия брой слънчеви часове. В Скандинавия обаче само 5% от населението е засегнато от нисък статус на витамин D и това се обяснява донякъде с традициите в консумацията на риба и рибни продукти в т.ч. и масло от черен дроб на риба треска̀, докато в Германия, Франция и Италия са засегнати над 25%, а в Австрия до 90% от възрастните граждани⁴.

Данните за повсеместно разпространен дефицит на витамин D в световен мащаб, дори в традиционно слънчеви страни като България доказват, че не само интензитетът на слънчево греене е от значение. За синтезирането на този витамин-хормон, освен излагане на кожата на слънчева светлина, се изискват и нормално функциониращи черен дроб и бъбреци.

Напредването на възрастта е един от факторите, които се отразяват негативно на самостоятелното производство на витамин D от организма. Рядкото излагане на слънце, работа в затворени помещение, използването на слънцезащитни кремове, хранене бедно на витамин D, тъмния цвят на кожата (заради високите нива на меланин) са едни от основните причини за дефицит сред възрастното население.

Сред най-добрите хранителни източници на витамин D се нареждат рибите с високо съдържание на мазнини като сьомга, риба тон, скумрия, маслото от черен дроб на треска̀, яйцата. Някои редки видове гъби също могат да произвеждат витамин D.

Алтернативни източници на витамин D могат да бъдат обогатените храни и хранителните добавки.

Безспорно най-дискутирани напоследък са ефектите на витамин D върху имунната система.

Откритието, че имунните клетки, които притежават рецептор за витамин D, са способни да превръщат неактивната му форма в активна, дава насока на много изследвания в тази област. Полученият по този начин витамин D обслужва функции, свързани с имунната система и доказва, че витамин D може да има регулаторна роля както във вродения, така и в придобития имунитет⁵.

При изследване по време на зимни тренировки на атлети става ясно, че витамин D има отношение към локалния имунитет в лигавиците на дихателните пътища, но също и към системния имунитет⁶.

През последните две години светът търси начин да се справи с пандемията от SARS-CoV-2. Въпреки че все още има доста неизвестни, вече има натрупано не малко количество данни във връзка, както със самото заболяване, така и с предполагаеми фактори свързани с риска от по-тежко протичане и смъртността.

През 2020г. Swiss Nutrition Society, в сътрудничество с екип от лекари и преподаватели, издаде т. нар. "Бяла книга", в която са обобщени голям брой научни данни доказващи недостатъчни нива на ценни хранителни вещества (в това число и витамин D) сред населението на страната и са дадени насоки за профилактика чрез допълнителен прием на витамини, минерали и други⁷.

На базата на преглед на различни обсервационни проучвания се изказват предположения, че ниските нива на витамин D се свързват в повишен риск от инфекция с коронавирус и последващо по-тежко протичане на заболяването⁸.

Има редица доказателства, че хронични заболявания, като сърдечно-съдови, метаболитен синдром и други, са свързани с ниски нива на витамин D в плазмата⁹. Това повишава риска от тежко протичане на Ковид-19. Освен това методите, използвани за контрол на пандемията (карантина, ограничаване на свободното придвижване в различна степен), намаляват възможността кожата да е изложена на слънце и съответно естественият синтез на витамин D в кожата намалява¹⁰.

Още в миналото, хората са кръстили този хормон „витамин“, визирайки заболяванията, на опорно-двигателната система, които се свързват с неговия дефицит в ранна детска възраст и при възрастните, което показва, важността му за здравето от една страна, а от друга потвърждава необходимостта от адекватно допълване на нуждите на организма заради не достатъчния му синтез.

Преди първите асоциации за ползи от прием на витамин D бяха свързани с неговото значение за поддържане на здравословното състояние на костите, зъбите и мускулите. Това е така, защото той е един от двата хормона, наред с паратиреоидния, които участват в калциевия метаболизъм, като увеличават нивата на калций в плазмата. Дихидроксихолекалциферолът постига този ефект най-вече чрез увеличаване на чревната резорбция на калций. Витамин D допринася за нормалното усвояване и използване на калций и фосфор.

Някои изследователи твърдят, че масноразтворимите витамини работят добре заедно и много от ефектите на витамин D върху имунната система се проявяват заедно с витамин А.

Магнезият е друг важен минерал, който често липсва в съвременната диета и също може да бъде важен за функцията на витамин D¹¹.

Необходимото количество за дневен прием на витамин D в различните страни се определя въз основа на различни критерии: възраст, пол, бременност, кърмене, географско положение, здравна политика и други.

Количеството на витамин D може да се изразява в различни мерни единици:

IU – международни единици

µg/l – микрограм/литър

ng/ml – нанограм/милилитър

nmol/l – наномол/литър

За да се ориентирате в количеството е важно да имате предвид, че 1 μg = 40 IU, а преобразуването от nmol/l в ng/ml изисква стойността да се раздели на 2,5.

В България, според Наредба № 1 на Министерството на Здравеопазването от 22 януари 2018 г.¹² за физиологичните норми за хранене на населението, количествата за препоръчителен и адекватен хранителен прием на витамин D са както следва: 

Същата Наредба № 1 определя и максималните количества на нерисков прием на витамин D, които са:

Въпреки, че витамин D спада към групата на мастноразтворимите витамини и може да се натрупва в организма, той има сравнително добър профил на безопасност. Според публикации в American Journal of Clinical Nutrition, има данни за достигане на токсичност с хиперкалциемия при прием на над 1000 µg = 40 000 UI витамин D¹³.

Максималното количество витамин D, което е разрешено за влагане в хранителните добавки за дневен прием, спрямо действащата все още Наредба № 47 от 28.12.2004 г. за изискванията към хранителните добавки¹⁴ е: 10 µg.

Страните от Европейския съюз нямат единно становище по отношение на максималните количества, касаещи производството на хранителните добавки. Ето защо разрешените количества варират в широки граници от 5 µg в Полша, 75 µg в Белгия и Швеция, до 100 µg в Гърция, Унгария и Румъния.

Според мащабно национално проучване от 2012 година за определяне на нивата на витамин D сред българското население, недостатъчност се отчита при общо 75,8% от изследваната популация¹⁵.

За да разберете нивата на витамин D във вашето тяло трябва да изследвате в лаборатория нивата на 25 хидроксивитамин D, който се използва за маркер.

Референтните стойности на 25(OH)D в България са следните:

• 25(OH)D > 50nmol/L се разглеждат като достатъчност в широк смисъл;

• 25(OH)D в интервала 25 - 49,99nmol/L се определя като недостатъчност;

• 25(OH)D < 25nmol/L се приема за тежък дефицит;

В зависимост от резултатите Вашият лекар или фармацевт би могъл да Ви препоръча допълнителен прием на витамин D под формата на хранителни добавки.

В аптечната мрежа можете да закупите витамин D под формата на различни фармацевтични продукти – таблетки, капсули, капки, спрейове.

Ето няколко съвета как да изберете най-подходящата за Вас фармацевтична форма:

Капките, обикновено са подходящи за приложение при бебета и малки деца, тъй като те не могат да преглъщат таблетки и капсули. Важно е да обърнете внимание на количеството витамин D, което се съдържа в една капка от продукта. Следвайте съветите на Вашия лекар или фармацевт за броя на капките при дозирането.

Възрастните също биха могли да приемат капки, но далеч по-лесно за един зрял човек е да приеме, с малко количество течност, таблетка или капсула, отколкото да отброява капки в лъжичка. В таблетките и капсулите обикновено се съдържа цялото количество витамин D подходящо за дневен прием, нямат вкус и мирис, което добавя още плюсове към тази фармацевтична форма, защото е удобна за съвременния динамичен и вечно зает човек.

Спрейовете са сравнително нови като варианти за приложение. При тях е добре да се проследи какво количество витамин D се доставя с едно впръскване. От значение е дали резорбцията през устната лигавица ще бъде достатъчно добра, което зависи от редица фактори включително и индивидуалните особености на всеки потребител. Има ли и какъв е вкусът на продукта, който ще трябва да се прилага перорално е също от значение.

Важен детайл в подкрепа на добрия информиран избор е компанията, производител на продуктите, да поддържа високи стандартни за качество при производствените процеси.

Ако Ви е трудно да се ориентирате в големия избор от различни продукти, допитайте се до мнението на Вашият лекар или фармацевт и не пропускайте да вземете „дневната си доза слънце“.

1. McCollum EV, Simmonds N, Becker JE, Shipley PG. An experimental demonstration of the existence of a vitamin which promotes calcium deposition. Journal of Biological Chemistry 1922; 53:293-298
2. Huldshinsky K. Heilung von rachitis durch kunstalich hohensonne. Deut Med Wochenschr 1919; 45:712-713
3. Hess AF, Unger LF. Cure of infantile rickets by sunlight. Journal of The American Medical Association 1921; 77:39
4. P. Lips - Worldwide status of vitamin D nutrition,2010
5. Hannelie Korf et. all “Vitamin D for infections”, 2014
6. He CS и сътр. ExercImmunol Rev., 2013
7. White paper on Nutritional status in supporting a well-functioning immune system for optimal health with a recommendation for Switzerland
8. Laird, E., Rhodes, J. M. & Kenny, R. A. Vitamin d and inflammation-potential implications for severity of COVID-19. Ir. Med. J. 113, 81 (2020).
9. Michael F Holick 1, Tai C Chen - Vitamin D deficiency: a worldwide problem with health consequences, 2013
10. Hans K.Biesalski - Vitamin D deficiency and co-morbidities in COVID-19 patients – A fatal relationship?, Aug. 2020
11. Armin Zittermann-Magnesium deficit - overlooked cause of low vitamin D status?,2013
12. Наредба № 1 на Министерството на Здравеопазването от 22 януари 2018 
13. Reinhold Vieth - Vitamin D supplementation, 25-hydroxyvitamin D concentrations, and safety, May 1999, The American Journal of Clinical Nutrition, Volume 69, Issue 5
14. Наредба № 47 от 28.12.2004 г. за изискванията към хранителните добавки
15. Борисова А.М. и сътр., „Vitamin D status in Bulgaria“ – winter data; Arch Osteoporos, 2013