При повечето кучета козината е най-видимата особеност, тъй като, с малки изключения, тя покрива и предпазва изцяло кожата. Козината обаче може да бъде толкова здрава, колкото е здрава кожата под нея. А тя е сложен орган с много слоеве, функции и нужди.
Структура и функции на кожата при кучетата
Както при хората и много други бозайници, кожата на кучетата се състои от няколко слоя и предпазва тялото и организма от потенциални вредни външни влияния, например химически вещества и микроорганизми, които иначе биха могли да проникнат безпрепятствено в тялото. Същевременно тя е най-големият от всички органи при бозайниците и служи и като сетивен орган, тъй като в кожата и под нея има голям брой нервни окончания, които предават информация за студ, топлина и болка към мозъка.
Епидермисът образува най-външния слой на кожата, който се вижда и през козината. Под него се намира дермата – най-дебелият слой на кожата. Подкожието е слой от рехава съединителна тъкан и мазнини.
Епидермисът
Най-външният слой на кожата се нарича епидермис. В основата на епидермиса се намират пигментни клетки, които придават цвета на кожата и козината. Цветът и разпределението на отделните пигменти до голяма степен се определят от генетичната структура на кучето. Въпреки това възрастта, заболяванията и излагането на слънце също могат да повлияят на цвета на козината. При някои кучета например може да се наблюдава синдрома на така наречения „променящ се нос“: UV радиацията от слънцето води до повишено производство на цветови пигменти. Това води до потъмняване на иначе светлия цвят на носа при въпросните кучета. Този ендогенен механизъм предпазва кожата от увреждания, предизвикани от радиацията, като например слънчево изгаряне през слънчевите месеци. От друга страна, стресът и естественият процес на стареене на кучето водят до постепенно загиване на клетките, синтезиращи пигмент, което в крайна сметка се проявява в прогресивно посивяване и в повишена чувствителност към слънцето.
В епидермиса също има множество клетки, които след образуването си мигрират към повърхността на кожата, умират, и при този процес все повече се втвърдяват в малки, твърди рогови люспи. Поради това горният слой на кожата се състои от няколко слоя рогови клетки. В резултат на това те образуват своеобразна защитна обвивка от кератин, която е много по-дебела в участъците без козина като лапата. Колкото повече се натоварва дадена част от тялото, толкова по-дебел става роговият слой. Възрастта също допринася за удебеляването му.
Този вроговен слой предпазва от механичен и химичен стрес и осигурява защита срещу проникване на вредни микроорганизми (напр. бактерии). Освен това кожната бариера предотвратява загубата на течности.
При кученцата кожната бариера е още по-пропусклива, отколкото при възрастните кучета.
Дермата
Средният слой на кожата, наречен дерма, се състои от плътна, но много еластична тъкан. Това допринася за цялостната гъвкавост и устойчивост на кожата. С напредването на възрастта и двете свойства намаляват.
Многобройните кръвоносни съдове на дермата снабдяват с хранителни вещества покриващия я епидермис. Друга важна задача на тези кръвоносни съдове е регулирането на температурата на кожата и тялото. При горещини вените се разширяват, за да отделят повече топлина. При студено време, от друга страна, те се свиват, за да губят по-малко топлина. В дермата има особено много сетивни клетки. Те са отговорни за приемането и предаването на различни стимули от околната среда. Съществуват различни клетки в зависимост от вида на стимула. Те са специализирани в усещания като допир, болка, сърбеж, студ или топлина.
В средния слой на кожата се намира и определен вид мускул – мускулът на космения фоликул. Хормоните на стреса предизвикват напрягане на тези мускулни влакна, в резултат на което козината на кучетата се изправя, особено в областта на шията и гърба. Изправените косми са рефлекс – реакция, която не може да бъде съзнателно контролирана от кучето и се предизвиква от стрес или напрежение.
Подкожието
Третият слой на кожата, наречен подкожие, се състои основно от мастни клетки. Те изолират тялото на кучето и по този начин го предпазват от студа. Освен енергия, в мастната тъкан на подкожието се съхраняват и витамини. Мазнините служат и за защита на вътрешните органи срещу удари и натиск.
Кожните жлези
В горните слоеве на кожата има различни видове жлези. Мастните жлези отделят мазна субстанция, която образува тънък, водоотблъскващ слой върху кожата. Това предпазва кожата от замърсители и патогени, а също така придава на козината естествения ѝ блясък. Много от тези мастни жлези се намират особено в основата на опашката.
Други два типа жлези, които се намират в кожата на кучето, са апокринните и екринните жлези. Апокринните жлези се намират почти по цялото тяло. Те отделят богат на белтъци секрет, който се комбинира с кожния себум, за да подобри защитните свойства на мазния филм. Апокринните жлези имат и комуникативна функция чрез производството на миризми. Екринните жлези са разположени главно върху лапите. Те са подобни на човешките потни жлези и отделят прозрачна течност без мирис.
Структура и функции на козината на кучето
Всяко куче има козина, типична за неговата порода, или в случай на смесени породи – комбинация от характеристиките на няколко породи. Но независимо от това дали козината е къса, груба, дълга или стърчаща – тя изпълнява важни задачи при всяко куче: предпазва кожата и тялото от външни влияния. Освен защита от атмосферни условия, като влага или студ, козината помага и за предпазването на чувствителната кожа от паразити. При повечето кучета в козината има два различни вида косми: горна козина и подкосъм.
Някои породи кучета имат специфична структура на козината. Ако например подкосъмът липсва, могат да са от полза някои мерки, например обличането на кучето с палто при по-студено време. Също така, ако функцията на кожата като защитна обвивка е нарушена от инфекции или наранявания, здравето на кожата трябва да се поддържа допълнително.
Вътрешни фактори, като заболявания и алергии, както и прекомерното или недостатъчно количество на определени хранителни вещества също влияят върху здравето и защитната функция на кожата. Ето защо винаги трябва да се осигурява достатъчен и балансиран прием на хранителни вещества, като например незаменими мастни киселини, биотин, цинк и аминокиселини, за да се поддържа естественото здраве на кожата.