Кожа и козина на котката

Всички бозайници, включително котките, имат една обща черта – кожата е най-големият им орган. Тя обгръща цялото тяло и го предпазва от вредните въздействия на околната среда, например от механични наранявания, но също така и от проникването на микроорганизми и химически вещества в организма. С големия си брой си нервни окончания тя служи и като сетивен орган, като предоставя на мозъка информация за усещанията за студ, топлина и допир.

Кожата на котката се състои от няколко слоя, всеки от които има своя собствена функция. Епидермисът образува най-външния слой на кожата, който се вижда, когато козината се отдръпне настрани. Под него се намира най-дебелият слой на кожата – така наречената дерма. Подкожието се състои основно от мазнини и съединителна тъкан.

Епидермисът е най-горният слой на кожата, който съдържа, наред с други неща, пигментни клетки, отговорни за оцветяването на кожната покривка. Въпреки че цветът и разпределението на пигментите са основно генетично обусловени, цветът на козината може да се промени и в резултат на естествения процес на стареене, както и под въздействието на ултравиолетовите лъчи и болестите.

В епидермиса има множество клетки, които след образуването си мигрират към повърхността на кожата, умират и прогресивно се втвърдяват образувайки малки, твърди рогови люспи. Най-горният слой на кожата се състои от няколко слоя от тези вроговени клетки. Те образуват своеобразна защитна обвивка от кератин, която е много по-дебела на обезкосмените участъци като лапата. Колкото по-силно е натоварена дадена част от тялото, толкова по-дебел е роговият слой. Възрастта също допринася за удебеляването му.

Този рогов слой предпазва от механични и химични въздействия и осигурява защита срещу проникване на вредни микроорганизми (напр. бактерии). Освен това кожната бариера предотвратява загубата на течности.

При новородените и малките котенца кожната бариера е дори по-пропусклива, отколкото при възрастните котки.

Дермата е средният слой на кожата. Тя се състои от плътна, еластична тъкан, която ѝ придава гъвкавост и устойчивост. Както и при много други бозайници, така и при котката, с напредване на възрастта тези свойства намаляват.

В дермата се намират голям брой кръвоносни съдове. От една страна те снабдяват с хранителни вещества покриващия ги епидермис, а от друга, играят решаваща роля в регулирането на температурата на кожата и тялото. Когато е горещо, съдовете се разширяват и по този начин отделят повече топлина навън. Ниските температури, от друга страна, карат вените да се свиват, за да намалят възможно най-много загубата на топлина. В дермата има особено много сетивни клетки. Те са отговорни за възприемането на стимулите от околната среда и предаването им към мозъка. За всеки вид стимул има различни клетки, които реагират на усещания като допир, болка, сърбеж, студ и топлина.

В средния слой на кожата има и специален вид мускули – мускулите на космените фоликули (също: мускули за повдигане на косъма). Ако котката изпитва стрес, предизвикан например от страх, това води до отделяне на съответните хормони, които от своя страна напрягат тези мускулни влакна. Това напрежение се проявява чрез изправяне на козината, особено в областта на шията и гърба. Този процес е подобен на настръхването при хората.

Третият слой на кожата, подкожието, е изграден предимно от мастни клетки, които служат за изолация на тялото от студа, но и за защита от външни механични въздействия, като удари или порязвания. Освен това мастната тъкан е склад за енергия и витамини.

В кожата на котките има голям брой жлези, които секретират различни течности в зависимост от вида им. Мастните жлези произвеждат мазнини, които образуват мазен слой върху кожата на котката. Това прави козината лъскава и в същото време предпазва от проникване на вредни вещества и микроорганизми. Концентрацията на мастни жлези е най-голяма в областта на устните и в основата на опашката.

Характерни за котките са многобройните ароматни жлези, като например околоустните жлези и темпоралните жлези (в областта на слепоочието). Миризмите, отделяни от тези жлези, се използват главно за комуникация с други животни. Котките често търкат главите си в предмети или хора и по този начин разпространяват своите „комуникационни маркери“.