Как екраните влияят на зрението
Предполагаме, че повечето от вас са чували за връзката между зрение и екрани – тук ще се опитаме да обобщим механизмите на потенциалните вредни влияния и защо е нужна защита на очите. В недалечното минало, ключовият рисков фактор беше облъчването от светлината на екраните, особено по време на използването на електронно-лъчеви тръби, каквито вече не се срещат. Честотата на опресняване на картината бе по-ниска, излъчванията по-вредни. Днес, от технологична гледна точка, част от тези проблеми са смекчени, но не изцяло елиминирани. Нашите очи не са пригодени да гледат много продължително време към източници на светлина и в дългосрочен план това оказва влияние върху състоянието на ретината. Друг неблагоприятен елемент, който налага осигуряването на почивка за очите по време на работа, е взирането в близко разположен обект. Това може да доведе до т. нар. спазъм в акомодацията на окото, т.е. затрудняване в нагаждането на зрението към близко или далечно разстояние. Не на последно място, съсредоточеното взиране, дори да не е в близко разположен обект, доказано намалява честотата на мигането и спомага за изсушаване на очната повърхност.
Най-добрите практики за защита на очите при работа пред компютър
Има някои простички правила, които могат да ни помогнат да съхраним здравето на очите си дори да се налага да работим ежедневно пред екран или пък да ползваме такъв за забавления – гледане на филми, игри и др. Добре е светлината от екрана да не е прекалено силна, ако се ползва електронно устройство за четене, то може да бъде без подсветка и да разчита изцяло на външна светлина, както обикновена книга. Важно е и каква е обстановката в помещението, където се намираме – добре е то да бъде добре осветено.
Неблагоприятен вариант е да се взираме в силно светещ екран в недобре осветена стая. Заради тъмнината наоколо зениците се разширяват, което излага по-голяма площ от ретината на светлината, идваща от екрана. Все пак, да не забравяме, че дори и при стеснени зеници, вредният ефект е налице, а и частта от ретината, която отговаря за т. нар. централно зрение, т.е. обектите, към които насочваме погледа си, винаги е една и съща. Прекалено ниската влажност в стаята, която може да се дължи, например, на употреба на климатици или отоплителни уреди и недостатъчно проветряване, може да спомогне за развитие на синдром на сухо око, особено предвид, че е налице по-рядко мигане. При проучванията върху зрение и екрани е установено, че най-пагубен ефект за ретината има синята светлина.
Създадени са специални приложения за защита на очите, които филтрират тази светлина, т.е. до голяма степен я елиминират от спектъра. Подобни програми могат да се ползват, както на компютър, така и на други устройства с екрани – смартфони, таблети и т.н. Такива филтри обаче не са подходящи за хора, които работят с цветове, като дизайнери, артисти и др., защото в тези професии е много важно да се виждат реалните цветове на обектите. По-рядкото мигане е труден за справяне проблем, предвид, че това е акт, който, по принцип, не ангажира съзнанието ни, но, ако не искаме да страдаме от сухо око, следва да си поставим за цел да мигаме по-често. Интересно е да се отбележи, че понякога, като резултат от развитие на синдрома на сухо око, очите, всъщност, може да имат повишена продукция на сълзи и да стоят по-влажни от нормално. Това е така, защото проблемът със слъзния филм не е количествен, а качествен. Има недостиг на липидната му компонента, което означава, че сълзите не успяват достатъчно добре и достатъчно дълго време да се задържат върху роговицата и буквално изтичат навън. Като резултат, слъзните жлези произвеждат още, но отново с нарушен състав. Подобни качествени проблеми най-вече зависят от храненето и цялостното състояние на организма. Установено е, че приемът на полезни полиненаситени мазнини подобрява състава на слъзния филм.
Как да си почиваме правилно и да намаляваме напрежението на очите
За съхраняване на функцията на мускулите, които свиват и отпускат лещата, от съществено значение са редовните почивки за очите. Всеки час е добре да отделяме поне 5 минути, в които да откъснем поглед от екрана и, по възможност, да се взираме в максимално отдалечен обект, напр. да гледаме през прозореца навън. Отделно от самите работни практики, почивката за цялостния организъм, т.е. пълноценният и възстановителен сън, също имат важна роля за предпазване на зрението. Не на последно място следва да споменем и адекватната диета, която да осигурява необходимите хранителни вещества.
Хранителни вещества и добавки за здрави очи
Като всяка друга функция в организма, зрението има нужда от адекватна диета. Най-важните витамини за очите са А и В2, от микроелементите – цинк, а от мастните киселини – докозахексаеновата киселина (DHA). Витамин А е част от зрителния пигмент, наречен родопсин. С храната може да се набави под формата на бета-каротин – от растителни източници като моркови, тиква, спанак, кайсии, както и под формата на ретинол от животински източници – риба, яйца, черен дроб, където се открива най-високото му съдържание. Не е изненада, че в повечето комбинирани добавки за зрение присъства витамин А. При дефицит се развива затруднено виждане в сумрачна обстановка, състояние, което в медицината е известно като никталопия, а на разговорен език се нарича кокоша слепота. Наред с витамините за очи, за които е доказано, че допринасят за поддържане на зрителната функция, много голяма популярност от десетилетия имат растителните пигменти лутеин и зеаксантин. Те също се откриват в добри количества в зеленолистни зеленчуци и подпомагат защитата на очите по няколко начина. Имат антиоксидантен ефект, а също предпазват ретината в случаите на прекомерна външна светлина, за да може до фоточувствителните клетки да достигне само толкова, колкото е достатъчно за формиране на образ. Лутеинът и зеаксантинът също са редобни съставки в разлкични комбинирани хранителни добавки за поддържане на добро зрение.
