Гинко билоба – произход и история
Гинко билоба е едно от най-древните дървета на планетата, съществуващо повече от 200 милиона години. Известно е още като „дървото с ветрилообразни листа“, с произход от Далечния Изток. Според археологически данни е съществувало още преди 200-270 милиона години.
Това растение е оцеляло през вековете благодарение на своята изключителна устойчивост и лечебни свойства. Гинко билоба е единственото оцеляло дърво от семейство Ginkgoaceae, което прави вида биологично уникален – няма нито близки, нито далечни родственици сред живите растения. Днес дървото се отглежда в много страни, не само като лечебно растение, но и като декоративен вид – благодарение на устойчивостта му към замърсяване и вредители.
След Втората световна война интересът към растението нараства значително и в Европа, където започва интензивно проучване на неговите фармакологични свойства.
Днес екстрактът от гинко е една от най-широко изследваните растителни съставки, използвана в хранителни добавки и натурални продукти за подкрепа на паметта, концентрацията и кръвообращението.
Състав на гинко билоба
Листата му съдържат активни вещества като:
- Терпеноиди – включително гинколиди и билобалиди, които подпомагат кръвообращението и действат като антиоксиданти. Един от най-изследваните сред тях е Гинкголид B, който е известен със способността си да блокира активността на т. нар. PAF (Platelet Activating Factor) – молекула, участваща в съсирването на кръвта и възпалителни реакции;
- Флавоноиди и биофлавоноиди – антиоксиданти, които защитават клетките от оксидативен стрес като неутрализират свободните радикали и подпомагат нормалното функциониране на клетъчните процеси.
Те могат да окажат благоприятно влияние върху състоянието на кръвоносните съдове, имунната система и естествените защитни механизми на организма;
- Полипреноли – природни вещества с потенциално противовъзпалително и имуностимулиращо действие. Изследвания показват, че полипренолите могат да подпомогнат нормалната функция на имунната система и да подобрят възстановяването след възпалителни процеси, като същевременно благоприятно повлияват на клетъчната регенерация и здравето на тъканите.
Ползи от приема на гинко билоба
Приемът на гинко билоба може да окаже благоприятно въздействие върху редица физиологични процеси в организма:
Подпомагане на мозъчната функция
С напредване на възрастта, под въздействие на стрес, недоспиване, липса на движение или неправилно хранене, когнитивните функции могат да отслабнат. Смята се, че активните съединения в гинко билоба могат да повлияят положително на съдовия тонус, като подобряват т.нар. периферен кръвен поток. Това може да подпомогне достигането на повече кислород до мозъчните клетки и други тъкани в тялото. По този начин може да повлияе положително върху концентрацията, вниманието и паметта, особено при възрастни хора. Някои данни сочат, че това растение може да има поддържаща роля в грижата за когнитивното здраве.
Съдейства за нормалното кръвообращение
Активните съединения в гинко билоба, особено флавоноидите и терпеноидите, може да подпомогнат микроциркулацията и кръвоснабдяването на мозъка и крайниците.
Подпомага емоционалния баланс
В някои случаи се наблюдава, че гинко билоба може да допринася за намаляване на усещането за тревожност, благодарение на потенциалното си влияние върху кръвоснабдяването и окислителния стрес.
Предменструален дискомфорт
Менопаузата представлява необратимо прекратяване на функционирането на яйчниците – окончателно прекратяване на менструалния цикъл. Това е естествен биологичен процес, който се проявява при жените с напредване на възрастта. По време на менопаузата нивата на естрогените постепенно намаляват. Хормоналните колебания в периода около менструация могат да доведат до увеличаване на оксидативния стрес. Съдържащите се в растението биоактивни съединения допринасят за антиоксидантната защита на клетките, което може да подпомогне общото усещане за комфорт. Много жени в този период изпитват подуване, тежест в крайниците или главоболие. Смята се че гинко билоба може да повлияе благоприятно на тези състояния, като съдейства за по-добро кръвоснабдяване на тъканите и оросяване на мозъка.
